За книгата: 2020 / Лаптопът иззвъня, сигнализирайки за началото на конференцията. Лена провери дали вратата е плътно затворена (вратите бяха стари и имаха гадния старчески навик да се отварят от течение), изтупа праха от панталоните на пижамата, бързо приглади косата си и се отпусна на дивана. Стената зад дивана беше единствената, която можеше да се покаже на хората от другата страна на екрана: боядисана в древни времена със светлосиня боя, на сутринта улавяше слънцето и изглеждаше, че Лена седи в нея вила някъде в Испания, а не в апартамент в Москва. О, къде е тази Испания и ще можете ли да я видите сега?…